Студена планина

„Студена планина“ е наистина смайваща история, разказана красиво и убедително до най-малкия потресаващ детайл.

Романът на Чарлз Фрейзър е едновременно точен и красноречив… Наситен с толкова много тъга, че моментите на болка и състрадание са крайно убедителни и силно въздействащи. Скритото напрежение — част от атмосферата на „Студена планина“ — е почти убийствено. А после идва краят.

„Студена планина“ на Чарлз Фрейзър е най-внушителният и омагьосващ дебютен роман, който съм чел от много години насам. Това е магнетична книга, създадена с амбициозен размах, с пълнокръвни герои и красива природа. Макар действието да се развива далеч във времето, романът е съвременен в най-дълбокия смисъл на думата и навява далечни спомени за „Сбогом на оръжията“.

… Инман оглеждаше Ейда, за да открие уловка, породена от състоянието на собствения му мозък или пък изпратена от отвъдното. Но колкото повече се взираше, толкова повече се убеждаваше, че това наистина е тя, независимо от неочакваната маскировка. В миналото неведнъж бе прибягвал до оръжието, без да се замисля за последствията, но сега реши да направи обратното. Пусна предпазителя и втъкна пищова обратно в колана. Погледна я в очите и вече знаеше, че това е тя. Изведнъж почувства непреодолима любов, която накара душата му да зазвънти.

Не знаеше какво да каже, повтори онова, което бе чул в съня си при циганите.

— Дълъг път изминах, за да те намеря и сега няма да те оставя да си тръгнеш.