-
Жанры
- Военное дело
- Деловая литература
- Детективы и Триллеры
- Детское
- Документальная литература
- Домоводство (Дом и семья)
- Драматургия
- Зарубежная литература
- Классика
- Книги по психологии
- Компьютеры и Интернет
- Любовные романы
- Наука, Образование
- Неотсортированное
- Поэзия
- Приключения
- Проза
- Прочее
- Религия и духовность
- Справочная литература
- Старинное
- Техника
- Фантастика
- Фольклор
- Юмор
- Серии
- Подборки
- Рецензии
- Авторы
- Читатели
-
Жанры
Назад
- Военное дело
- Деловая литература
- Детективы и Триллеры
- Детское
- Документальная литература
- Домоводство (Дом и семья)
- Драматургия
- Зарубежная литература
- Классика
- Книги по психологии
- Компьютеры и Интернет
- Любовные романы
- Наука, Образование
- Неотсортированное
- Поэзия
- Приключения
- Проза
- Прочее
- Религия и духовность
- Справочная литература
- Старинное
- Техника
- Фантастика
- Фольклор
- Юмор
- Серии
- Подборки
- Рецензии
- Авторы
- Читатели
Фильтр
Жанр:Проза
451 градуса по Фаренхайт е научно-фантастичен роман — антиутопия от Рей Бредбъри, издаден през 1953 г.
Името на романа идва от химическото свойство на хартията да се самозапалва при температура 451 градуса по Фаренхайт (233 градуса по Целзий).
Романът описва тоталитарно общество, което насърчава масовата култура и потребителското мислене, а книгите са забранени и подлежат на изгаряне. Малката опозиционна група на хората-книги се е заела да спаси духовното богатство, като всеки член научава наизуст някоя книга, за да я направи достъпна за следващите поколения. По времето на написване на книгата в САЩ са в разгара си шпиономанията и ловът на вещици, свързани с маккартизма.
Източник: [[http://bg.wikipedia.org/wiki/451_градуса_по_Фаренхайт?oldid=1385795|Уикипедия, свободната енциклопедия]]
[[http://bg.wikipedia.org/wiki/451_градуса_по_Фаренхайт|Статията „451 градуса по Фаренхайт“ от Уикипедия]] се разпространява при условията на лиценза „[[http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/|Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0]]“.
Жанр:Проза
Романите на Дейвид Брин от поредицата за Ъплифта са най-необикновената фантастика, писана досега. „Звездна вълна се надига“, „Войната на Ъплифта“ и „Потапяне в слънцето“ са сред най-любимите саги на всички времена. Историите на Брин се развиват в една бъдеща вселена, в която никой вид не може да постигне разум, без да е „ъплифтиран“ от раса патрон. Но най-голямата тайна остава неразгадана…
Жанр:Проза
Историческият роман на Уолтър Скот намира много наследници сред по-късните викториански писатели. Но сред техните повече или по-малко забравени вече произведения се откроява и до днес четената и обичана „Лорна Дун“ на Ричард Додридж Блакмор.
Всъщност, да се нарече „Лорна Дун“ исторически роман, не би било съвсем правилно. Наистина действието се развива в края на XVII век, през периода на Реставрацията. Това е време, когато религиозният въпрос играе огромна роля в политиката, и борбата между краля и Парламента отново пламва. Чарлс II и брат му Джеймс II непрекъснато се опитват да възстановят Абсолютизма до 1688 г., когато Джеймс прави опит открито да поддържа Католицизма. В резултат на обединените усилия на главните политически партии и англиканската църква той бива прогонен от страната.
За всички тези събития обаче в романа едва се загатва. Вярно е, че става дума за въстанието на Монмът и се споменават някои исторически личности като Чарлс II, Джеймс II, съдията Джефрис и др., но те остават в далеч по-заден план от основната линия на повествованието.
Блакмор базира своята история отчасти на някои писмени източници, отчасти на запазени устни предания и отчасти на собствената си фантазия. Предполага се, че главният герой Джон Рид е бил реална личност, а що се отнася до фамилията Дун — такава разбойническа банда действително е съществувала. И досега една от долините в Ексмур носи тяхното име, а видът й напълно съвпада с описаната от автора „Долина на Дун“. Затова може би ще бъде по-правилно, ако поставим „Лорна Дун“ в групата на регионалните романи. Не случайно книгата е известна като „класическия роман на западните графства“, както по онова време са наричали Девън и Съмърсет. Действието почти не напуска този район и е описано с невероятна любов към детайла. Тази история за кръвната вражда между два аристократични рода и всепобеждаващата сила на любовта е наситена с толкова лиризъм и силно емоционален ритъм, че и до ден днешен си остава един от най-забележителните романи в английската литература. Но тя в никакъв случай не е само апотеоз на младежката любов и семейното щастие. Книгата е заредена с драматизъм, приключения и примери на рицарска смелост.
И все пак може би най-голямата й ценност а, състои в това, че пред читателя се разгръща една широка панорама на селския живот в Западна Англия в края на XVII век. Че носи една богата информация за бит, нрави и обичаи, отдавна забравени от забързания ни съвременник, който, струва ми се, трябва от време на време да си спомня, че някога хората са живели и така.
Всички битови подробности са описани толкова живо и пластично, толкова реалистично и убедително, че почти усещаме неповторимия вкус на печено еленско, едва доловимия аромат на пролетната иглика и чуваме тропота от копитата на дивите коне, волно препускащи из Ексмурската равнина.
За да се постигне такъв ефект, освен разказвачески талант е нужна и много любов. Любов към Ексмурския край, към хората, които са живели там, езика им, нравите и обичаите им. Любов, която Ричард Додридж Блакмор носи дълбоко в сърцето си.
Роден на 7. VI. 1825 г. в малкото селце Лонгуърт, графство Бъркшир, Блакмор на четиримесечна възраст загубва майка си. Когато навършва единайсет години, изпращат го в училището „Блъндел“ в Тивъртън (както главния герой на романа, Джон Рид), където поради вродената му стеснителност е обект на жестоки закачки от страна на съучениците си. В замяна на това годините, прекарани в колежа Ексетър, Оксфорд, са наистина щастливи. Там получава стипендия и започва литературната си кариера с няколко стихотворения, които подписва с псевдоним. През 1849 г. записва право в Лондон и през 1852 г. вече може да практикува адвокатската си професия, която не след дълго заменя с преподавателска дейност. Скоро обаче здравословното му състояние се влошава, а полученото по същото време наследство му осигурява възможност да се оттегли в Падингтън, близо до Лондон, и да се посвети на любимите си занимания — писане и градинарство. Ето какъв портрет на Блакмор ни рисува неговият издател Едуард Марстън: „…беше много висок и със силно развита мускулатура, но не така широкоплещест и пълен, какъвто стана по-късно. Обличаше се много просто и изобщо приличаше на това, което сам си бе избрал да бъде — градинар и лозар. Говорът му бе тих, бавен, дори стеснителен, и въпреки това по мъжки твърд и решителен.“
Така изглежда Блакмор през 1862 г., когато за пръв път посещава Марстън с томче стихове, превод от Виргилий.
Две години по-късно написва първия си роман. Следва втори, но славата и успехът идват едва с третия и най-хубавия — „Лорна Дун“. И макар че не едно и две поколения по-късно признават достойнствата му, близо година и половина той остава почти незабелязан. А когато успехът идва, той отчасти е резултат и от неправилно ширещото се по това време мнение, че историята има нещо общо със семейството на маркиз Лорн, който току-що (1869) се бил оженил за дъщерята на кралица Виктория.
Романите следват един след друг (общо 15), но истинско щастие Блакмор намира единствено навън, в работата сред природата и в прекрасната си градина.
Едно от най-ценните му качества е високата му самокритичност. Той пише: „Слава богу, самоуверен съм само защото познавам хубавото нещо от пръв поглед и веднага заклеймявам някоя работа — макар и моя собствена, — когато е небрежна.“
Ричард Додридж Блакмор умира на 75-годишна възраст (1900). Четири години по-късно негови почитатели, между които такива известни писатели като Джеймс Бари, Томас Харди и Ръдиард Киплинг, поставят мемориален прозорец в катедралата в Ексетър. На откриването Идън Филпотс казва: „…Абсолютно непреклонен, Блакмор се съобразяваше само със собствените си идеали и дори и най-арогантният литературен критик не би се осмелил да съди работата му така строго, както го правеше той самият.“
Жанр:Фантастика
„Наемниците на Дендарии“ е част от поредицата романи на американската писателка Лоис Бюджолд, посветени на благородническата фамилия Вор от планетата Бараяр.
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
Жанр:Фантастика
Да умреш е лесно. Трудно е да оживееш. Поне така си мисли Майлс Воркосиган, защото вече е умирал. Благодарение на неговите подчинени и на специалистката, която го съживява, първата му смърт няма да е последна. След като се завръща на работа се оказва, че всичко си има цена, макар че Майлс не иска да го признае…
Жанр:Проза
Всичко започва с една обикновена улична сергия в беден квартал. Най-ранният спомен на знаменития Чарли Тръмпър са възгласите, с които дядо му хвали стоката си. Когато старецът умира, Чарли поема по неговите стъпки и упорито мечтае да притежава магазин, където да се продава всичко: „Най-голямата сергия на света“.
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Жанр:Детективы и Триллеры
Той се казва Джак Ричър, военен полицай, и е само на двайсет и девет години.
Берлинската стена току-що е рухнала. Студената война е приключила. В американската армия предстоят реформи. От Панама, където участва в залавянето на диктатора Нориега, Джак Ричър е прехвърлен без предупреждение във военната база в Северна Каролина. Надява се на спокойна и дори скучна служба. Още по време на първото му дежурство обаче му съобщават за открит в долнопробен мотел наблизо труп на военен. Човекът е починал от инфаркт, най-вероятно в компанията на местна проститутка, и Ричър предоставя случая на полицейския участък. Но се оказва, че става дума за генерал, изпълняващ секретна мисия. Само няколко часа по-късно, когато Ричър отива да уведоми вдовицата му, я намира убита в семейния дом. Скоро е намерен трупът на елитен командос. Уликите водят към самия Ричър, както и към сержанта от отряд „Делта“ Слави Трифонов, бивш полковник от българската армия.
Жанр:Детективы и Триллеры
През пролетта на 1963 г. ОАС — антиголистка френска организация, установява контакти с Чакала — наемен убиец, нееднократно засичан, но неидентифициран от шпионските централи. Тази строго секретна информация означава — атентат срещу президента на Франция и непредвидими последици за Европа и света.
Жанр:Фантастика
Случи се след Унищожението — войната постави тежкия си отпечатък върху града, като го превърна в руини, а хората постави на колене в очакване на възмездието… Сред заплетените улици на Стария квартал дебнат ужасяващи същества и онези, които се осмелят да излязат през нощта, се превръщат в лесна плячка. Плячка за вълци и убийци, спотайващи се из кривите улици, както и за много по-смъртоносни същества — вештиците. Но най-опасно е скритото зло. Зад привидното богатство и благотворителност на висшите слоеве на обществото стои зловещ пакт с вештиците, който заплашва самото съществуване на човечеството. И в сърцето на всичко това е красивата, беззащитна, загадъчна Елейзабел Крей — ключът към висшето зло.
Жанр:Фантастика
ТОМАС ХАРИС започва кариерата си като журналист по въпросите на престъпността в САЩ и Мексико, работи известно време в „Асошейтед прес“ в Ню Йорк. Автор е на три бестселъра. Първият от тях, „ЧЕРНА НЕДЕЛЯ“, излиза през 1973 г. и е филмиран четири години по-късно от режисьора Джон Франкенхаймър. В „ЧЕРВЕНИЯТ ДРАКОН“ (1981) за първи път се появяват образите на Специалния агент на ФБР Джак Крофорд и психиатъра-канибал д-р Лектър. Стивън Кинг определя този нашумял трилър като „най-добрия роман за широка публика, излязъл от печат в Америка след «Кръстникът»“. Той е филмиран от Майкъл Ман през 1986 г. под заглавието „Ловец на хора“. Най-големият успех на Харис досега е „МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА“ (1988), който месеци наред оглавява листата на бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. Както и „Червеният дракон“, това е кървав психотрилър, който нахлува в най-мрачните дебри на човешкото съзнание. На фона на непрестанно нарастващо напрежение масови убийци дебнат поредните си жертви, а ФБР се опитва да предотврати престъпления, които по своята чудовищност надминават и най-садистичната човешка фантазия. Ето какво пише за тази книга Роалд Дал, авторът на „Разкази с неочакван край“: „Прекрасна е, най-добрата, която съм чел от много време насам. Слава Богу, че най-сетне имаме роман с истински сюжет — изтънчен, ужасяващ и великолепен. Той несъмнено превъзхожда всичко, което е излязло през тази година.“ — „Мълчанието на агнетата“ е филмиран от Джонатан Дем и получи през 1991 г. наградата за най-добра режисура на Международния Кинофестивал в Берлин. В момента Томас Харис пише своя четвърти роман.
Жанр:Фантастика
„Бях омагьосана… Бягство от обичайните вампирски истории, което ще намери топъл прием у всеки читател, търсещ едновременно силни емоции и забавление.“
„Спиращо дъха забавление“
„Светът на Анита Блейк е чудесна добавка към жанровете на твърдия детективски роман и дарк-фентъзи. Интелигентно описани и смразяващи кръвта, приключенията на Анита ще ви карат да обръщате страница след страница и да надничате през рамо, щом приключите.“
„Динамично удоволствие със странни герои, остроумни диалози и брутален екшън.“
„Анита Блейк е… бърза, борбена, но далеч от безвкусното. Изключително забавно четиво…“
Жанр:Проза
„Бог-император на Дюн“ от Франк Хърбърт е четвъртата част от най-четената фантастична поредица на нашето време. Първата част излиза през 1965 г. и веднага е отличена с наградите „Небюла“ и „Хюго“. За научната фантастика „Дюн“ е онова, което е „Властелинът на пръстените“ за фентъзи литературата. Тази изключителна поредица премахва бариерите на съзнанието и разширява неимоверно пространството и времето, за да освободи достъпа на фантазията до всички територии на необятното.
Ако се чудите къде е генезисът на джедаите, империите на мрака, изтънелите прегради между добро и зло и още много други опори на съвременната фантастика, потърсете тук!
Повече от три хиляди години са изминали от събитията, описани в „Децата на Дюна“. Аракис, някогашната пустинна и безплодна планета, сега е свят, потънал в зеленина. Останала е само една връзка между епичното минало и настоящето — Лето Атреидес, безсмъртният заради симбиозата си с пясъчен червей Бог-Император на галактиката. Пророчески взрян в бъдното, той вижда, че еволюцията на човешкия род приключва, ако не съумее да пробуди нови качества у него. И още — знае, че тези способности могат да бъдат съхранени единствено чрез собственото му унищожение.
„Нужни бяха почти хиляда години, преди прахът на старата планета-пустиня Дюна да се спусне от атмосферата и се смеси с почвата и водата. Вятърът, наричан «носещ пясъка» не беше се появявал вече двадесет и пет века. Милиарди тонове прах и пясък биваха пренасяни от него само при една от онези ужасни бури. Свободните казваха: «Пустинята е хирург, орязващ кожата, за да се види останалото под нея.» Планетата и хората действително са като наредени на пластове. Можете да ги различите. Моята Сарийър е слаб отглас от онова, което беше някога. Днес аз съм длъжен да бъда Носещия пясъка.“
Жанр:Любовные романы
Една обикновена екскурзия до Константинопол взема неочакван обрат и Сара Уулкът се озовава затворена в харема на младия и мъжествен шах Калид. Силна и упорита, Сара е решена да устои на красивия чужденец, чиято арогантност я вбесява…, въпреки че докосването му обещава екзотични чувствени нощи.
Той никога не е срещал жена, която да възпламенява толкова силно желанието му, както русата американка с независим дух. Въпреки че тя отхвърля страстта му, Калид се заклева, че ще я изкуши с любовните си умения и тя сама ще пожелае да сподели удоволствието с него.
Жанр:Проза
Битките от Стогодишната война отстъпват място на кратък и нестабилен мир. Англия е застрашена да загуби Аквитания, най-ценното си владение на континента. Видните аквитански благородници трябва да бъдат убедени да останат верни на крал Едуард III. Джон от Гонт, синът на краля, поверява тази деликатна мисия на покровителствания от него поет Джефри Чосър.
Чосър трябва да посети граф Дьо Гияк, в чийто замък е живял като пленник. Още по пътя става ясно, че някой полага усилия да спре английските пратеници. Чосър и спътниците му успяват да се доберат до замъка Гияк, за да установят, че противниците на английската кауза са успели да проникнат и тук. Скоро след това графът загива по време на лов, но Чосър е убеден, че смъртта му не се дължи на злополука.
Смъртта дебне отвсякъде — мярка се загадъчната фигура на монах, който следи Чосър още от Лондон, неясна е ролята на трупата странстващи актьори, които също пребивават в замъка, двусмислено е поведението на красивата вдовица на графа. Нападенията и убийствата продължават, а Чосър се опитва да открие нишката, която ще му помогне да стигне до виновника за тези злодеяния…
Жанр:Проза
Брендън Бюканън е агент в специална секретна част. Уникалното му умение да се превъплъщава в чужди самоличности му помага да оцелее, но сега то заплашва живота му. След провала на последната му мисия той е оставен във вакуум. За първи път от осем години Бюканън трябва да бъде самият себе си. Но кой е той?
Един кошмар от миналото и една незабравена любов го въвличат в смъртоносно преследване, в което той трябва да опознае и спаси собствената си самоличност.
Жанр:Проза
Като дете Брад Денинг неволно става причина за отвличането на малкото му братче Пити. Двайсет години по-късно, вече преуспял архитект и с прекрасно семейство, той още не се е отърсил от чувството си за вина. Тогава в живота му внезапно се появява Пити. Брад смята, че най-после е постигнал пълното щастие. Твърде скоро обаче се озовава в истински кошмар — Пити отвлича съпругата и сина му. Полицията и ФБР се провалят. За да намери любимите си същества, на Брад се налага не само да се идентифицира с Пити, но и да открие потресаващи страни на човешката психика.
Жанр:Проза
На три различни места по света стават три убийства, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си. Тес Дрейк е журналистка, която тръгва по следите на своя мистериозно изчезнал приятел. Помага й един лейтенант от Нюйоркската полиция. Тяхното разследване ги въвлича в тъмен и зловещ заговор, чието минало лежи в мрачните Средни векове, а настоящето е лабиринт от брутални убийства, тайни и фанатизъм.
Жанр:Детективы и Триллеры
Загърбил миналото си на военен пилот, художникът Чейс Малоун няма никакво намерение да нарушава спокойния си живот на карибското крайбрежие — дори когато получава предложение от загадъчния Беласар да нарисува портрет на съпругата му Сиена. В играта неочаквано се намесва ЦРУ, което разкрива на Чейс, че Беласар е един от най-големите търговци на оръжие в света и колекционер на красиви жени, всяка от които, веднъж увековечена от ръката на художник, умира при странни обстоятелства…
Жанр:Детективы и Триллеры
Вадим, деловой мужчина, примерный семьянин, недоволен отношением к нему его жены-писательницы Юли. Вадим решает проучить ее розыгрышем: организовать ее похищение, дабы показать свою власть, значимость и важность. Но все идет не по плану. Юлю похищает кто-то другой. Вадим сбрасывает маску уверенного в себе, становится нерешительным.В отличие от Вадима истинный похититель отлично знает чего хочет, считая Юлю своей женой, погибшей пять лет назад. А перед самой Юлей встает главный вопрос: вернуться в привычное или начать жизнь заново.
